Докосване до светлината
Творецът взел отсечено дърво и изваял от него птица. Слънцето осветило разтворените й криле и тя оживяла. Всъщност не била птица, а мечта за полет, за приближаване до небесна безкрайност.
Това не е начало на приказка, а представа, която всеки може да получи, докосвайки се до творчеството на Димитър Манев. Най-характерното за него е, че светлината струи от всички образи, които е създал. Тя се оглежда в слънчогледите, натежали от семена, ухае чрез розите, даряващи скъпоценно масло, трепти върху лозовите листа, независимо дали са елемент от украшения, част от предмети за бита или са включени в декоративни пана. Чрез своето изкуство авторът не само дава втори живот на дървото, а го превръща в притча. Ето защо лъчите на неговите слънца са житни класове, които напомнят за раждането на хляба. По същата причина дървопластиките му с плетеници от гроздове и цветя носят усещане за иконостас, а птиците сред тях събуждат спомен /вероятно закодиран в гените ни/ за нещо много българско, прастаро, мистично, древно.
Гледаме внимателно изваяните от дърво лъчи, клони и цветя, сигурно ще доловим музика. Ще приемем като шепот тъгата и радостта на автора. Ще чуем отглас от моментите му на усилен труд и на удовлетворение. И ще осъзнаем, че истинското изкуство е не само съвършенство, духовно разкриване и утвърждаване. Истинското изкуство е себераздаване. Всичко, постигнато досега от Димитър Манев, доказва това и поражда увереност, че с времето няма да спре неговият устрем на творец, а ще се разпалва и разгръща. И ще се множат успехите му.
Д-р Ваня Шипочлиева